За нас

"ВиК" ЕООД - Пловдив e еднолично дружество с ограничена отговорност, с принципал Министерството на регионалното развитие. Дружеството се представлява от Управител инж.Антон Гълъбов със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "6-ти Септември" № 250.

Предметът на дейност на Дружеството е експлоатация, поддръжка и ремонт на ВиК мрежи и системи, вземане на проби и изпитване на води за питейно-битови цели, подземни, индустриални, повърхностно-течащи и отпадъчни и пречистване на отпадъчни води.

Структура: Дружеството е структурирано в няколко основни направления: Производствено-техническо, Енерго-механично, Финансово-икономическо направление, Пречиствателна станция за отпадни води Пловдив и Лабораторно-изпитвателен комплекс.

„ВиК” ЕООД, гр. Пловдив обслужва 209 населени места, от които 191 села и 18 града с население 667 924 души от Общини Пловдив, Карлово, Първомай, Асеновград, Хисар, Съединение, Раковски, Брезово, Марица, Родопи, Кричим, Куклен, Стамболийски, Сопот, Перущица, Садово, Калояново, Лъки.

Водоснабдяването, което „ВиК” ЕООД – Пловдив осигурява като вик оператор е 95 % от помпена вода. В малка степен, предимно в Пловдив област ,се осигурява от повърхностни водоизточници.

Дружеството поддържа 516 км канализационна мрежа в гр.Пловдив и 485 км в регионите. Основната канална мрежа на Пловдив е формирана от 7 главни колектора.

Водопроводната мрежа в гр. Пловдив е 672 км, в регионите 3673 км.

Водоснабдяването на гр. Пловдив е напълно автоматизирано и се осъществява от 4 бр. помпени станции : ПС Юг, ПС Север, ПС Изток-1 и ПС Изток-2.

В системата на “ВиК” ЕООД-Пловдив има Пречиствателна станция за питейна води намираща се в с. Храбрино и Пречиствателна станция за отпадни води – Пловдив.



Централизираното водоснабдяване на гр. Пловдив има своето начало още в римско време. Римляните са изградили водохващане на Кайнаците в Куклен и на карстовите извори на Марата в Марково. Оттам с два водопровода, които са се съединявали в днешното Коматево, водите са тръгвали по общ водопровод до Пловдив, до Стария град. Целият водопровод е с дължина 22 км.. От Коматево до Пловдив водата е била отведена с аквадукт, покрай част от който и сега минаваме.

Заедно с турското робство започва постепенното разрушаване на римския водопровод, а накрая идва и негово пълно унищожаване. След освобождението водоснабдяването на Пловдив отново е на дневен ред. През 1890 г. белгийската фирма „Компани женерал де кондюи“ от гр. Лиеж, започва строежа на пречиствателни съоръжения при с. Сотир /Храбрино/.

Прокарва се водопровод от чугунени тръби Ф 300мм. до резервоар на хълм „Бунарджика“ с обща дължина 14 км. Тогава Пловдив наброява 37 000 души, а на човек се падат 100 л. на денонощие, което съвсем не е малко. Количеството, проектирано от чешкия инженер Трънка е било 61 л/с до резервоара и 111 л/с направо в мрежата на града.

Към 1910 г. започва да се чувства недостиг на вода. Водопроводът от р. Сотирска вече е недостатъчен и започва търсене на нови водоизточници. През 1938 г. управата на града назначава специална междуведомствена комисия, която има за задача да посочи пътищата за водоснабдяването на гр. Пловдив.

Комисията си свършва работата експедитивно и стига до извода, че проблемът може да се реши с използването на два водоизточника – водите на р. Сотирска и подземните води акумулирани в терасата на р. Марица, западно от града.

През 1938 г. се прави реконструкция на водоснабдяването от с. Храбрино. Директно във водоема на висока зона е качвана вода с дебит 60 л/с. Пречиствателна станция Храбрино е първата пречиствателна станция в България и тя действа вече 115 години. Водопровода от с. Храбрино е прекъснат и включен в градската мрежа чак през 70-те години.

През 1940 г. започват системни хидрогеоложки проучвания в района на р. Марица западно от града, на южната и северната тераси.